mothafuckaz

2008-02-09T16:25:00.000-08:00

Не те познавам
Не знам коя си
Не ме познаваш
Не си ме виждала
Не ме усещаш
Но ме мечтаеш
Както аз
Мечтая тебе
Сънувам те
И те желая
Желаеш ме и ти
Не можеш да ме спреш
Не мога да те спра
И тичаме един към друг
Но май не знаем
Че стремейки
Се към другия
Не го оставяме
Да стигне той до нас
И така двамата със тебе
Въртим се във
Въртележката на любовта си
И без надежда някога
Да спреме този бяг
Все тъй обречени на другия
И все така далеч един
От друг
Но зная
Спрем ли тази лудост
Застанем ли един до друг
На любовта ни
Това ще бъде края
Любовта ни
Луда, недостижима
И реална в нереалността си.

2008-02-09T16:24:00.000-08:00

Сълза си ти,
Която няма да изплача
И болка си,
Която не изпитвам,
И твоят образ
Колкото и да опитвам
Неизтриваем си
Остава във сърцето ми
И мразех те
И те обичам сляпо
Опитвал съм
Да те забравя но
Не успях
И колкото и да
Бягам все там
Съм пак при тебе
В прегръдките ти
Мирен и смутен
Мечтал съм те
И съм те сънувал
Нощем
Когато съм заспивал сам
И мечтата ми
Превърната в реалност
Си ти
Но знам че колкото
И да те гоня
И колкото към теб да се стремя
Ти все ще се измъкваш
Между пръстите
И отново празни шепи ще
Събирам, защото
Ти си мечта
А мечтите трябва да са
Неуловими
Невъзможни
Недостижими
Като тебе, точно
Като теб.
Но дори когато
Виждам как се отдалечаваш
И когато чувам само
Косите ти във тъмното
Аз те желая
Все по-силно
И по-силно се стремя към теб
Обичам те, когато не те имам
И когато си за мене
Невъзможен блян
Невъзможен, но
Красив.

2007-04-05T10:14:00.000-07:00

6 месеца, 180 дни, 4320 часа...

...или горе–долу толкова. Достатъчно време да свикнеш с места хора и събития. С начина си на живот. И отново наближава промяна, знаеш датата й и приблизително какво ще последва и какво да очакваш. Въпреки това я има неизвестността на новото, примамливият и измамен привкус на новото начало. Започва да те задушава нуждата от промяна, нуждата да рушиш и да започваш отначало...

...и тогава се появява изродът, с който си прекарал последната половин година от живота си, с вечно напушената си усмивка и екзистенциални проблеми с пушенето и разбираш, че си свикнал и с него, и с квартирата, и с шибаната „Овча Купел“ и му правиш портрета, за който те е врънкал 3–4 месеца...

2006-09-01T16:38:00.000-07:00

"...нали знаеш - "емоционално импотентен" - просто същият този орган, сърцето, е доста закърнял; след като собственикът му толкова пъти го беше изправял пред съда на криворазбраните си разбирания и псевдо съвест; толкова пъти го беше разпъвал на кръста на собствената си несигурност и обърканост; беше го карал да променя формата си, цвета, големината; да обича и да мрази; беше го рабивал хиляди пъти на хиляди парченца и отново го беше съединявал в едно цяло, отделяйки ненужните части; беше го блъскал, мачкал, изкривявал, за да го намести в калъпа на конформистките си разбирания; беше го качвал на седмото небе и най-брутално го беше изкарвал от състоянието на нирвана, разбивайки го в земята с всичката сила и злоба, на която е способен, не разбирайки, че всъщност наранява себе си; беше го оставил в калта на живота си, но то - сърцето - не го остави, просто вече не го слушаше, беше се затворило вътре в загрубялата си черупка и беше станало жива рана, която тлееше вътре в него, но вече не межеше да чувства както преди. И затова толкова се изненада, когато тази сутрин прочете едно писмо, което накара сърцето му да трепне, отчасти заради това, което прочете, отчасти заради това, което то му напомни и отчасти заради образа на едно момиче, което сърцето му отдавна беше забравило, но който беше неизтриваемо "painted on my heart"..."

2 Януари 2005 г.

2006-08-25T02:17:00.000-07:00

Илюстрация неква
Некви каки, некви елдорадо-та, некви цици, некви криле, некви филми... После се чуда за кво не ме одобряват за adsense... Ово е живот!

2006-08-22T14:55:00.000-07:00

Крак на заклет рибар
Ако сте си задавали въпроса "Как изглеждат краката на рибарите отдолу?", то вие сте: 1. доста нестабилни психически и се нуждаете от лекарски съвет и сериозна почивка; 2. най-щастливият човек на земята, защото получавате нагледен отговор на въпроса си. Ето така изглежда кракът на рибаря отдолу и ако не изглежда така, то той не е никакъв рибар:

2006-08-21T14:16:00.000-07:00

2006-08-17T15:47:00.000-07:00

2006-07-29T01:49:00.000-07:00

2006-07-20T07:46:00.000-07:00

Следващият Джурджето Джуджаро в действие. Някой ден тия двете ще седят в рамки на стената на офиса на главния дизайнер на Италдизайн. Точно зад бюрото ми...

2006-06-14T15:00:00.000-07:00

On and on the rain will fall
Like tears from a star...

2006-06-12T10:47:00.000-07:00

Ако утре умра...
Като Шакур,
Без да направя и 23,
Ако всичко свърши
И се спусне завесата,
Без бис и без applause,
Дори и да остане нещо след мен
Ще има ли смисъл,
Когато мен ще ме няма.
Когато всичко ще е свършило.
И тогава ще е важно
Какво е било,
Какво съм видял,
Как съм живял.
И тогава какво
Ще пише в моята
Биография?
Роди се, живя
И умря?
Та аз сам не помня
Своя път дотук.
Какво ще помни
Моят свят?
Когато дойде моят час
На 23,
Няма да бъда живял
Дори и час.
Моят живот ще започне
От утре.
Аз се раждах и раждам,
За да умра преди сутринта,
Да започна отново
И пак отново
Първия ден от моя живот.
Всеки ден да опитам
За пръв път от живота
А веднъж – от смъртта.

***

На Бебо

Отварям очи, но сякаш спя,
Животът тече покрай мен,
Протягам ръка да го хвана,
Но срещам ръката ти в мрака,
Преплетени пръсти, очите ти,
Ме тласкат
към бездната на моето щастие.
Ще избягам със теб от живота,
Но ти ще ме отведеш
До края, до ръба на реалното
И там ще изчезнеш,
Ще отворя очи и ще видя пак рая,
Без теб и без мен,
Но земята, по която сме стъпвали,
Ще си спомня пезплътното бъдеще
На нашето несъстояло се щастие.
Къде е? Кой отне ни годините,
Обещавани и чувствата врични?
Да, нас ни няма и не можем да бъдем,
Отдавна са нашите пътища
Побягнали в различни посоки.
А чия е тогава ръката ,
Чии са очите ти спрели ме,
В моя порив към моето бъдеще
Кой отказва ми реалното
И дава ми споменът?
Споменът за моето щастие
Хилядократно по-красиво
От моето бъдеще.
Заключен съм в мрака
На зората ни.
И ръцете ми протегнати
Към живота пред мен
Ще се сплитат все с твоите
И ще се връщам отново все там,
Където започва моето бъдеще.

***

Всички пътища, които се сплитат
Във възела на моя живот
Ме водят към теб
А ти си все по-близо
Чувам те усещам те мисля те
Ти си във мен
Аз те търся и те откривам
Във мен
Защото ти си аз
И като един Сезиф аз бутам своя камък
Без да разбера че камъкът съм аз
И през болката и дъхът на студа
Аз все ще вървя към себе си
Търсейки теб
И ще знам че всичко съм аз
И навсякъде ще бъда все аз
И всичко което искам е във мен
Защото
Един е Бог
И аз съм своя пророк
Аз съм Бог
Аз съм всичко
Аз съм Нирвана към която се стремя
И ти си в мен и ти си част от мен
И няма Ти
И няма Аз
Когато съдбата тече във вените ми
Когато историята е в главата ми
и аз съм тук без да има тук
и аз ще политам нагоре
не осъзнавайки че всъщност пропадам
аз съм един деградирал бог
аз няма да създавам светове
аз няма да давам светлина
аз колабирам във себе си
защото дърся друг
търся теб
търся те в мен
а в мен няма нищо
мен ме няма
няма мен
какъв Бог съм аз тогава?

***

Там където свършват дните ни,
Където залезът среща морето
И където мечтите се претопяват
В реалността,
Където усещанията ни, вкусът на кожата
И сладостта на въздуха
Се сплитат и ни галят,
Влели се в едно,
Като коприна, като жасминов вкус
В алената нощ, озарена
От пожарите на хоризонта
И от огънят в душите ни;
Където очите ми не виждат,
Ръцете ми не търсят, а сълзите
Не нагарчат, там
Вълните на жаравата в сърцето ми
Се разбиват на
Морска пяна в краката ти и понасят
Песъчинките от плажа
Към други светове,
Отвъд мен и теб, и нашия плаж,
Там, там всяка песъчинка и всяка
Стара и прогнила лодка, захвърлена
Красиво на плажа и всяка
Чайка по пясъка, всяка сълза
В очите ти, ме прегръщат и понасят към
Нощта и нейните звезди, към тайните й,
Забулени в морска мъгла и
Тъй примамливо привлекателни
На отблясъците от огнищата,
Там ще намеря последния си
Пристан и ще потъна в пясъка и в
Кожата ти и забравил всички страхове ще
Се отдам на безвремието на вечността.

2006-06-11T06:53:00.000-07:00

ПОЕЗИЯ ЛИ?

Защо не се пише, когато си леко пиян и много тъп към 2-3 сутринта? Какво се получава, когато нахвърляш безмислени и логически несвързани фрази и думи и ги разделиш на редове на произволен принцип? Защо не от всяко дърво става свирка? Отговор на тези въпроси дава следният текст:

Дългият и мрачен кей
Впил жилите си във морето
Поръсен с хиляди луни
И още стенещ за прибоя
Добил вида на великан
И порещ гордо през вълните
Стои като последен мохикан
И само фарът спомня си за него
Когато морските вълни
Изхвърлят мъртвите делфини
Убийство в тъмни дълбини
Или неспособността да се живее
Когато няма я до теб
Онази взела ти душата
И когато вятъра свиреп
Се блъска в лодките на кея
Когато фарът е заспал
И нищо вече не е същото
О ти богиньо на морето
Вълни и пак вълни
На живия прибой
Във пяната загасва и небето
Недей да мислиш че пиян
От твойте усни ще нашепвам
Че те обичам и че ще предам
На твоята прегръдка тялото нетленно
Не няма да ме имаш нито аз
Ще те усещам с всяка своя пора
Няма повече да чуя ни прибоя
Нито вълните ти ще ме удрят във гърдите
С какво ще ме примамиш със какво
С вода и пак вода и някакви изчадия
Ха! Няма никога хоризонтът ти
Отново да ме зърне през мъглата
И няма изгрева да се отърси от
Водите ти и да ме види
Няма! Ти си мъртва
Мъртва си за мен
Завинаги
До следващия път когато
Почувствам вътрешния повик
Да те открия и да се отдам
На ледената ти прегръдка
И да заспивам пак пиян
Под звуците на умиращи вълни
Които жертваш в опита си
Да ме примамиш в своя свят
И тогава и тогава аз ще съм
Отново цял и пак разкъсан
Обречен вечно да съм там
Където мен ме няма
И да те обичам и да пълзя към теб
Захвърлил всичко в мен човешко
И да те отричам и ужасен
Да бягам аз от твоята отрова сладка
И никога да съм щастлив напълно
Освен в последната секунда
Преди да заспя последния си сън
Във пазвата ти и обречен да
Стана част от последната вълна
С която ти ще си отидеш
И няма никога пак да бъдеш
И ще си мъртвото море
Ако морето може да е мъртво...

2006-05-11T17:20:00.000-07:00

Астрата изръмжа приглушено и замлъкна. Тежки сиви облаци като че ли спрели своя ход бяха надвиснали над полето и тесния криволичещ път през него. Капките падаха плахо и тихо се плъзгаха по стъклата оставяйки криви уродливи и твърде мимолетни следи, изчезващи миг по-късно в следващата капка. Сваленото на не повече от два пръста стъкло даваше достатъчно пространство на струйките дим кротко излизащи от купето и на дъжда нахaлно навлизащ и мокрещ вътрешната страна на стъклото и левия крак на шоьора. Даваше и достатъчна възможност на звука от преминаващите по шосето коли да нахлува вътре и да нарушава мълчанието. Движението беше натоварено, твърде натоварено за капацитетa на пътя, като че ли целият свят се беше насочил натам, напред, на изток, където единствено от цялото мрачно небе се прокрадваше семпла светлинка и се преборваше с облаците. Светлината в края на тунела. Колко метафорична може да бъде природата. За кой ще бъде тази светлина? Ще огрее ли и пътя на живота му? Глупости – той дръпна жадно от цигарата, завъртя филтъра между пръстите си и издиша бавно дима през ноздрите си. Отвори пепелника в основата на централната конзола на таблото и прецизно загаси фаса. Запали. Трета цигара подред. Отдавна надвърли лимита си за деня. Опитваше се да ги спре, както цял живот бе правил и имаше чувството, че до края на този живот ще продължава да се залъгва, че някой ден ще престане да пуши. Но сега не му пукаше. И той пушеше. Страстно и жадно вдишваше първите глътки дим, след това все по плахо и между другото слагаше цигарата в устата си и недръпнал я изваждаше, докато накрая забравяше за нея и тя догаряше в ръката му. Замириса на изгорял филтър. Той отвори пепелника. Вътре имаше вече 4 – 5 фаса; затвор го и пусна цигарата през процепа на стъклото, след това затвори.
- Е какв правим сега? – наруши прекомерно дълго задържалото се мълчание. Отговори му тишината. Обърна се надясно. – Е.... пайехали? Или...
- Да.
- Какво да?
- Карай, бе майна, просто карай... не знам...Замълча. Завъртя ключа и двигателя измърка гальовно. Опелът се плъзна бавно през оределия дъжд, навлезе в платното, ускори плавно и след минута вече се скриваше зад завоя, устремен натам, на изток, където слънцето огряваше плажовете и където ги чакаше тяхното лято. Лято в рая...

Поредното "нещо", което съм започнал и никога няма да довърша... съдба... трябва да се казва "Лято в рая" ама не знам за какво се разказва...

2006-05-05T16:10:00.000-07:00

SHERSHE LA FEMME
Понеже видях, че Цецо си е пльоснал рисунка на идялната слиа, викам и аз, понеже защото съм пунта Мара и барабар Петко с мъжете, да изложа собствените си предпочитания по въроса. Ако тая дет съм я нарисувал я видите из Студенски град или в медицинския колеж, звънкайте. Ако я видите из порно сяйтове - не звънкайте - там и аз съм я виждал :) И не забравяйте да ядете пилешко.

2006-04-28T09:28:00.000-07:00

два шедьовъра от поредицата носталгия&простотия 10х на гопето че си пази тетрадките.

2006-04-20T15:37:00.000-07:00

"И ты будешь волков на земле плодить,
И учить их вилять хвостом!
А то, что придется потом платить,
Так ведь это ж, пойми, - потом!"

Александр Галич, "Еще раз о черте"

2006-04-04T07:36:00.000-07:00

"...това са хилядите изживени заедно моменти, радостите и сълзите ни, проблемите, пред които сме се изправяли и сме преодолели заедно, и тези които не сме, всички случки, сложните ни отношения, любовта и омразата ни, всички първи крачки, които сме направили заедно, животът ни, дните ни, нощите ни, споделените ни светове, слели се в едно – нашият свят – силите ни и слабостите ни, всичко което ни направи такива каквито сме, което ни сближи и ни накара да бъдем приятели.Истински приятели, защото животът ни направи такива. Тези хора бяха, а и все още са целият ми живот, всяка съзнателна минута от последните пет години е свързана с тях."

Васил Кръстев, "EL COCO LOCO"

2006-04-04T07:27:00.000-07:00

Чичо Лу

Откъде се връща Лу?
Къде отиде добрият стар чичо Лу?
Помниш ли
Когато бяхме малки
И чичо Лу ни правеше
Палачинки
С шипков мармалад?
Той правеше щори.
Всички в квартала знаеха,
Че чичо Лу прави щори,
Но никой не ползваше услугите му.
Никой дори
Не беше виждал чичо Лу
Да прави щори.
Той правеше палачинки
За децата
От квартала.
Затова всички го обичаха.
Особено ние,
Децата от квартала.
И той ни обичаше
И ни разказваше за щорите си.
Разказите му бяха красиви.
Един ден чичо Лу си замина
С влака в 7:00 часа от 3 перон.
Поне така казаха възрастните.
Но ние,
Децата,
От квартала,
Знаехме, че той не е
Умрял.
Защото чичо Лу не може
Да умре,
Не може да го
Няма. Кой тогава
Ще ни прави палачинки?
И кой ще ни
Разказва за щорите на чичо Лу,
Който не правеше щори,
А палачинки за нас,
Децата от квартала,
С шипков мармалад?
Мамо, кога ще се върне чичо Лу?

2006-04-03T05:05:00.000-07:00

Първият ми плах опит в областта на пиксел арта. Просто искам да се похваля колко съм гениален :)

2006-04-03T04:46:00.000-07:00

ПРИКАЗКА
В една късна, късна вечер или по-скоро ранна, ранна утрин, а може би не толкова ранна, в разгара на лятото, в една мноого задимена стая, из която се носел дъх на алкохолизъм, стояли няколко приблизително живи хора. Единият спял на един диван по корем, други двама с не малко затруднения играели шах, докато четвърти, очевидно навестен от джибрил сисе, хванал в ръка един молив и надянал малоумната си усмивка им досаждал с писателското си вдъхновение, което намерило материален израз върху един лист, на който той написал следното:

Един ден Васето и Валю се събрали и пуснали климатика, космите на ташаците им настръхнали и те си омазали пишките с кисело мляко “Родопея”, след което си били по една чикия. Васко е млад ерген и бил много възбуден. Той имал щори в апартамента си. Васко бил много неординарен пич и си врял членът между щорите. Пердето на терасата се развявало върху небрежно върху хуя му, който бил подправен с чемен (това е подправка за яребици). GSM ът му имал обхват в Класика, защото Васко бил уникален пич и имал вежди кат на мома от книгата “Спасителят в ръжта”. Валю, неговият верен приятел е белег на главата – хуй известна като Валю Сфинка, участник в международния турнир по чикии в басейн. Васко е освидетелстван селянин и владетел на елма такси, тел. 032 6665. Валю има черна тениска и косми, коитоги хапва за закуска, като преди това маже филията си с чубрица и маточина. Васко е художник и рисува офшорки, любимата му дума е шклюпфен и означава бенка на гъза. Васко е бил средновековен рицар-тухлар (това означава рицар, който сере тухли). Тухли четворки, мама ви дейба, ще ви пребия всички. Шахматисти аматьори, коневъди и интриганти с косми на зърната. Мипъл-крипъл ще ви правя и горцича има по дупето ви и на голата ти гръд. Пъпът ти е чушлив (т.е. има люта чушка в пъпът ти). Грешката е грешка, владо сере чушкопеци.
Щалю, Малю и Кралю си чешели пешкира. Валю през тва време си фърлят томахавка и си дърпал “Москвича” на уши. Който сере в устата на Волен Сидеров, той ще яде марули и джинджифил. Марто и Валю, приятели добри, Васето чикии праска в кенефа, шах играе и сливи пикае. Васко яде бъбреци на кобили. Васко е играч и има мастиф в тях. Който има косми, той има уши. Ясно е, това е пътя, който ако не го поеме, той преебава хавата. Примерно Валю един ден копал градина в Марково, ял домати и срал курнишони. Валю и Васето, приятели добри на бирата и зеленчука космите им обръснали. Васко си купил гайки и игли. Валю си купил стелки за обувки и Щалю, който е братчет на Валю е уригвач. Вальо, Вальо, защо братчет ти е Щальо, защо се казваш Вальо, защо ядеш рамки и арматури. Отговорът на този въпрос се крие в климатика, откъдето започва пробуждането. Васко и Валю може да хапват круши и джанки, но са хора, коитоосъзнават кога светът свършва. Светът свършва когато Щалю и братчетт му валю си отворат компот. Тра-тра-ла-ла-тра-тра. Васко има уредба и Лепа Брена му чий бикии Васкоооо, васко, що переш чершафи, бе мааму стара. Френският щайгаджия ти каза истината в очите кирливи. Ти не му повярва и за тва си приятел на Валю и на Красю което е голяма грешка. Ся яш фурми от Египет докът се разболееш от Киргистански запек.

(Правописа е непроменен, всички грешки са си на автора.)

2006-04-03T01:27:00.000-07:00

Изпратихме и Миро. Дано да е щастлив там и да го видим скоро.

Ей го героя...

...и няколко изпращачи...

...и Валю.

Няма да го пуснем!

Снимка за спомен на копчетата.

Още не е тръгнал и вече дръпна очите.

Един източен философ беше казал: Ако душите не умират разделяйки се, тогава отричаме раздялата.

2006-03-30T08:59:00.000-08:00

Поради изричния рикуест на Гопето... На тази очевидно езикът ти НЕ стърже пода... Иначе рубриката е същата...

2006-03-28T12:17:00.000-08:00

Един човек на 20 ... за рубриката no comment.

2006-03-22T09:36:00.000-08:00

този крак е мой. а изводът е: яжте пилешко!

2006-03-22T08:10:00.000-08:00

Нещо напоследък съм се натъжил по миналото. Поразчоплих се из разни, не толкова стари, колкото отживли времето си снимки. А това е поредната ми находка... Доста символично с очевидни наклонности към кубизма и лек полъх наивизъм, но безкрайно екзистенциално.

2006-03-22T07:52:00.000-08:00

Redemption, responsibilities...

Животът приема страни форми, поне тази континуумна симулация, която ни е писано да видим от живота. Просто се издува и изкривява, като времепространството, или по-скоро като балон, който се раздува все повече и повече, и достигайки максимума на обема си, ако има късмет ще доживее момента на спадането си, но никога няма да е същия, веднъж свършил предназначението си той ще се спаружи като стафида от миналогодишна торта паднала заедно с хапка сметана под дивана в хола, и никой никога повече няма да се забавлява с него и няма да го подхвърля, и дори няма да го надуе повече, освен разбира се някое упорито, умерено глупаво хлапе, в чиито ръце ще е и края на балонския живот. Идва време за разплата. Рано или късно, колкото и да не ни се желае, идва момента, в който трябва да заплащаме за действията си и да поемем отговорността за последствията от тях. Неизбежно е и непосредствено; не се случва в някой друг живот или някъде там, отвъд, сред ангели и светци и дяволи, а тук, на земята, в рамките на живота ни. От където сме източвали, там ще трябва да наливаме и където сме плюли, там ще трябва да целуваме. Всичко е в равновесие - колкото дадеш, толкова и ще вземеш. Нищо не се губи в природата. А това е природата на нещата. Тук и сега.

И въпреки това правим нещата, които правим и взимаме нещата, които искаме и няма да спрем, до часа на разплата, защото сме достатъчно мъже да поискаме и да го постигнем, и достатъчно мъже да понесем отговорността и изкуплението.

2006-03-21T14:53:00.000-08:00

A friend in need is a friend indeed, a friend who smokes is better...

А бяхме млади и зелени... На лафката на Марян за по цигарка, един бог знае кога. Аз съм зад кадър щото държа камерата... Останалите отляво надясно: Жо, Ейнджъл, Це, отзад в дъното Лука като че ли... Няколко века по-късно и едно измерение в страни... Все още най-добрия приятел е приятеля с цигарка, не пишем с черни химикали и не пием Спрайт... Май не сме се променили толкова много...

2006-03-21T13:38:00.000-08:00

Ihtiozaurus Glupatikus

Ихтиозаврите са големи влчуги, които си плували на воля през креда-терциер (тва е било мноого отдавна толкова отдавна, че въпреки нестихващото и все по-задълбочаващо се усещане за старост, дори и аз не помня кога); та както казах те били водни влечуги, но в никакъв случай динозаври - дори нещо повече: били мнооого убидчиви на тази тема; сиреч, ако кажеш на някой ихтиозавър, макар че надали ще ти зе наложи понеже тях ги няма вече (позагубиха се напоследък заедно с останлите рок-динозаври и естрадни скумрии), че е динозавър, то той много ще ти се убиди и ще го приеме лично и ще те напсува, изобщо голям мазал или "мариз" (а може би "марис", знам ли) както би се изразил един приятел, който изобщо не е динозавър. Та, да се върна към ихтиозаврите и другите там работи за тях (но не и динозаврите); след кратък, но за сметка на това неуспешен опит за справка с чичо ви (а според някои видни учени вуйчо ви) Гугъл, натискам еднократно левия бутон на мишката, или както би се изразила някогашната ми даскалка по информатика от училище, тази иначе толкова симпатична и обезкосмена жена, "щ. с д.б.м." (превеждам за по-простите от вас: "щракаме с десния бутон на мишката", и обещавам да спра с малоумните и досадни вметки в скоби) и бивам препратен на википедиа, където зачитам следните факти: ихтиозаврите мязали и следвали поведенческия модел на днешните голееееми окенски рибоци (википедиа полезно конкретизира, че иде реч за риба тон и риба меч ... мислех, че първото е консерва, но човек се учи докато е жив), също така имали много развито зрение, кото обяснява и защо не са носили очила, пък и зрителния им орган бил барем 25 сантиметра (де да беше един друг мой орган толкова), което със сигурност би затруднило личния ми офталмолог (да, аз имам такъв), раждали живи рожби, като малките келешчета били големички колкото кит, и т.н. Но като стана дума за малките ихтиозавърчета време е и да си зададем логичния въпрос: "Защо аджеба става въпрос за тия ихтионезнамсиквосикоитонесадинозаври?", та отговора на тоя въпрос е прост и той не е "А защо не?", а е: защото става дума за един малък ихтиозавър, който има леко психично отклонение, леко щизофреничен бил; мислил си, че е кит: лапал си фитопланктон, правил си фонтанчета, мятал се из басейна, пеел си китовски песнички и се заяждал с китоловците, но те не му се връзвали и продължавали да си плющят белот и да си цоцат биричка с цацичка. Та освен, че си мислил че е кит ихтиозавъра мноого обичал да играе билярд, ама нямало с кой, щото никой не му са връзвал; но в моментите, когато успявал да убеди някой да му прави компания, той бил много щастлив, киснел си с часове в найн боул и плющял 9 топка, ама не бил много добър де, щото все пак крайниците му били създадени за да предвижват туловището му в океана, а не да държат щека. От друга страна нашият герой бил обсессед (не се сетих думичката на бугарски) от идеята да води приятелите си "горе", което понеже знам, че имате мръсно подсъзнание ще изтълкувате погрешно, не било нищо друго освен леговището на брат му - голям ихтиозавър, който не бил там по тва време - с най-простата и невинна цел да си пафкат цигарки и да си наливат водчица и да си зарибяват малки и не толкова малки сурички и миксерчета. Според мен сега е момента да кажем и как му викали на малкия юнак, а именно - Чона. Та чоната (не Чоната), както всеки ден, зарибявал куцо и сакато да ходят да играят бЕлярд в любимия им клуб - найн боул. Но за негово съжаление никой не му се вързал. Изпаднал Чоната, този малък ихтиозавър, който се мислел за кит, в тежка душевна криза на личността и бил много депресиран. Започнал дори да се замисля за самоубийство с помощта на пневматичната си пушка "Байкал" за 160 лева, на като я взел и се заиграл пострелял, пострелял и сачмите му свъшили. Натъжил се той и седнал умърлушен да мисли. И мислил. Мислил. Мисли. И накрая измислил! Озарило се детското му личице от лъчезарна (повторение..) усмивка и си казал: ...

...А какво казал ще разберете в следващия епизод. А до тогава - ЯЖТЕ ПИЛЕШКО!

2006-03-17T09:39:00.000-08:00

Малко поезия....

Искам те, желая те,
Ти, просто спомен
И един сън,
Който не ми позволява да спя.
Ти си просто видение,
Изгубило своето тяло
Там далече в годините,
Изгубили своя блясък
И потъмнели от патина,
Годините на нашето щастие,
Добили безпаметността на спомена.
Сега други сме,
Знам, младостта не е вечност,
Но аз съм тук, все още съм тук,
Където държахме ръцете си
И гледахме залеза,
Аз съм тук във нашата младост,
А ти къде си?
Кой ли днес затваря клепачите
Със целувка и кой днес те целува
С моите устни?
Знам,
Ти мислиш отново за мене,
Защото тялото си
Не можеш да излъжеш.
То ме помни, то помни
Моето тяло и моите
Устни, ръцете ми
И всичко.
Но ти не си тук тази вечер
И никога няма да бъдеш.

2006-03-17T08:53:00.000-08:00

" If you're going to try, go all the way. Otherwise don't even start. This could mean losing girlfriends, wives, relatives, jobs. And maybe your mind. It could mean not eating for three or four days. It could mean freezing on a park bench. It could mean jail. It could mean derision. It could mean mockery, isolation. Isolation is the gift. All the others are a test of your endurance. Of how much you really want to do it. And you'll do it, despite rejection in the worst odds. And it will be better than anything else you can imagine. If you're going to try, go all the way. There is no other feeling like that. You will be alone with the gods. And the nights will flame with fire. You will ride life straight to perfect laughter. It's the only good fight there is. "

Charles Bukowski, 'Factotum'

2006-03-17T07:37:00.000-08:00

RRRRRRRRRRRrrrrrrrrrrrrrrrrr